"РАЦИ" - Иван Чекелов

В понеделник посетих Панорамата на българските режисьори в кино Одеон. Вечерта беше посветена на последния филм на Иван Черкелов "Раци". Така ... от много време исках да видя този филм, защото бях останал очарован от предния филм на режисьора "Обърната елха", който впечатлява със страхотната си режисура и сценарий. Най-хубаво е да седнеш да гледаш филм без да очакваш нищо, просто да седнеш и да се насладиш, или издразниш, зависи от филма. Аз отидох без да знам какво да очаквам, просто знаех, че режисурата ще е добра - такава е. 

Страхотен филм, невероятен, гениален ... сценарий, режисура, актьорска игра, кинемтография - перфектни. Безспорно едно от най-добрите произведения на българското кино, не за последните еди колко си години, а като цяло. 

В първата сцена сме под водата, до камъните на речното дъно, между които бавно изплува един рак. Привлечен от примамката, той се вкопчва в нея сляпо. Под бавна класическа музика ракът започва да се издига нагоре, нагоре, стиснал здраво в щъпки примамката и тъкмо музиката да достигне своята кулминация, тя е прекъсната от силното бучене на реката и ракът пада в коритото при останалите обречени на смърт негови братя.  Двамата главни герои ловят раци под моста, а над главите им минава влак(живота). По късно те ще се качат на влака, за една страхотна сцена на откровения сред карасивата природа.  

 Още от самото начало Черкелов плавно ни вкарва в тягосната, носталгична и същевременно красива отмосфера на филма, която няма да намали своята сила до самия край, когато екрана ще изгори за да се появят финалните надписи. Само в първите 10 минути на филма, ще чуем 3 пъти Дунавското хоро, което бива изиграно от героя на Валери Йорданов, не като хоро, а като рок песен. Трима са и героите в тази сцена.

Ако някои отиде да гледа филма заради мафиотската нишка в него, ще остане разочарован. Филма не е мафиотски, филма е за простите хора и простите неща в живота, които носят повече радост и щастие от колкото някои си мислят. Това е показано кристално ясно в сцената, в която Дебелия (Валери Йорданов) туко що станал от сън, с чаша кафе и цигара в уста стои и наблюдава как Доката (Филип Аврамов) боядисва стена в къщата плавно и без нерви, като човек който се наслаждава на това. На фона на бавна музика от старото радио Дебелия казва : -Ех, цял живот може да искараме така. Аз да пуша, а ти да поядисваш някаква стена.  

 Иначе мафиотската страна на филма в лицата на Рангел Вълчанов и Николай Урумов е по Кафкенски гродестна и абсурдна, стигаща чак до идеотизъм. Белокоси мъже, пиещи бира в чаши за шампаснко и играещи си с малки модели на автомобили ... и едно прасе вързано за българското знаме. 

Актьорската игра е великолепна. Режисьора успява да вкара няколко прочувствени монолози, без да дразни по никакъв начин зрителя. Красивата природа е вмъкната по перфектен начин. Искам да обележа невероятната игра на Слава Дойчева като Малинка (бременната жена на Дебелия). Тя за втори път доказва, че не е задължително да си професионална актриса за да имаш силно влияние на екрана. Особенно красива е единствената любовна сцена между нея и Валери Йорданов, в която той и рецитира стихче, което е измислил в банята. (Любовта между двамта не е показана физически).  Въобще останаха ми много любими сцени от този филм, като тази с котлона, но няма да вкарвам повече спойлери. 

В заключение, това е филм, който е златно килче не само в Българската, но и световната филмотека. 

Иван Черкелов 

"Tropical Malady" - "Тропическа епидемия" - Апичатпонг Уирасетакул

Реших днес да представя тайландския филм "Тропическа епидемия". Филмът е показван веднъж у нас в рамките на Фестивал на далекоизточното кино 2009 година. Световната примиера е през 2004 на Фестивала в Кан, където е удостоен с "Наградата на Журито". 

Режисьорът Апичатпонг Уирасетакхул принася зрителя в красивите планини на Тайланд. Филмът е пълен с прекрасни природни гледки, а дългите непрекъснати сцени те оставят да им се насладиш напълно. Главните герои са двама мъже между, които се заражда любов.

 На моменти историята се доближава много до магическия реализъм. На мен лично на места ми напомня на произведение на Габриел Гарсия Маркес.

За човек, който за пръв път гледа филм от този жанр, в началото филмът няма да е много лесен за гледане, но безспорно това е една от най-стойностните кино творби правени някога, може би, дори една от най-странните. 

От кадрите блика красота, чувства, приказност. Камерата навлиза в съзнанието и ни показва неговата сила и как то може да се материализира в различни форми. Показва първичните желания и как човек се слива с природата физически и духовно. Колкото и думи да напиша, нито една от тях не ще се приближи и до една хилядна от силата на филма.

Препоръчвам този филм на ценителите на качественото кино, киното, което все още е изкуство.

След края на "Тропическа епидемия" се чувстваш някак си променен и духовно нахранен ;)

на снимката: Апичатпонг Уирасетакхул (Джо)

Филмът не е много популярен и не може да се намери в българските торент тракери, така, че който желаее да го гледа трябва да го потърси в някои от чуждите, където го има със субтитри на най-различни езици.  

Филмите на Десетилетието

2009

3. "Гадни копелета" - Куентин Тарантино (САЩ)

Филмът на Куентин Тарантино заслужава място в топ 3 филмите на 2009 години заради майсторските си режисьорски, кинематографични, драматургични и актьорски качества. Историята е много добра, макар в описанието преди да гледате филма, звучи банално, не е. Тарантино успява за пореден път да включи в едно, гротеска, хумор, трилър и драма, без това да дразни окото, а напротив, чувстваш се някак удовлетворен и "сритан в гъза" едновременно, след като го изгледаш. Това е голямо завръщане за един от майсторите-американски режисьори. И не на последно място стои незабравимата роля на Кристоф Валц. Изпълнението му е толкова добро, че думите са безсилни...

2. "Антихрист" - Ларс фон Триер (Дания)

За мнозина ще трябва да минат години за да осъзнаят, че филмът на Ларс фон Триер е шедьовър на кино изкуството. Омръзнало ми е да слушам: "е този път прекали","този филм не е филм, защото е правен за самия автор, а не за зрителя", "не може да показваш, как една жена си реже клитора с ръждясала ножица, а след това да посветиш филма на Тарковски". Това са пълни безмислици. За мен един филм е добър, когато те накара да влезнеш вътре в света, който ти показва режисьора и да те накара да изпиташ това, което се случва. Е кажете ми как по-добре щеше да се покаже отчаянието и отвращението на главната героиня от самата себе си, чувствайки вина, че изпитва удоволствие, което е погубило сина й, от това да се кастрира по най-бруталния начин. В този случай целта оправдава показаното на екрана. Актьорската игра е гениална от страна и на Дефо, и на Гейнсбург. За всичко останало мога да кажа само : Ларс  фон Триер. 

1. "Бялата лента" - Михаел Ханеке (Германия)

"Бялата лента" безспорно стои отгоре над всички филми през 2009. Много хора с лека ръка биха подминали шедьовъра на Михаел Ханеке, но  въпреки историята, която се развива в началото на първата световна война, темите засегнати във филма са напълно актуални и днес. Режисурата-брилянтна. Кинематографията-гениална. Актьорската игра- на топ ниво. Както винаги Ханеке доказва, че не е задължително да насочиш камерата директно към извършващото се насилие, за да изпиташ целия ужас от него. Напротив, австриеца оставя голяма част от филма на въображението на зрителя. "Бялата лента" няма да се хареса на много хора, особенно на тези, които не са разбрали все още, че киното е изкуство, и на тези, които винаги очакват лесни отговори на сложните въпроси в живота.

2008

3. "Четецът" - Стефан Далдри (САЩ)

Колебаех се дали "Четецът" трябва да е в топ 3 на 2008-ма, защото има какво да се желае от него, но в крайна сметка, не мисля, че има кой да го замести поради причината, че е филм, който обхваща тема табу за нашето общество, а такива филми трябва да има. Актьорската игра е много силна. На мен лично много ми допада интерпретация на младежа Дейвид Крос. Това е филм за любовта, доброто, злото и как всичко това е субективно в нешето общество. Може би избрах този филм, защото много ми хареса романа, който прочетох преди да гледам екранизацията, но какво от това ?  По-добър е от прехвалените "Невероятната съдба на Бенджамин Бътън" и "Бедняка милионер" ...

2. "В класната стая" - Лоран Канте (Франция)

"В класната стая" е филм, който не трябва да се подминава. Силен филм, носещ дъха на нов стил в киното - игрално/документално.(да не се бърка с Догма стила) Творбата на Лоран Канте е по романа на Франсоя Бегото, който изпълнява и ролята на учителя. Камерата е използвана изключително умело за да създаде документална обстановка и да направи зрителя част от класа, или ако е по-възрастен част от родителите, учителите. Диалога е много силен. Актьорската игра също. Абе филмът няма слабо място. В крайна сметка, още веднъж се показва, че в истиския живот отговорите и решения не идват лесно, човек цял живот се учи. И когато се покажат финалните надписи, след празната класна стая, се питаш: "А какво научих аз сега от този филм?!"

1. "Снимки в Палермо" - Вим Вендерс (Германия, Италия)

"Снимки в Палермо" засега е последната творба на прочутия немски режисьор Вим Вендерс. Филмът не беше приет много добре от критиката, но лично за мен напълно заслужава да е в топ 3 за 2008. Вярно, играта на Кампино е доста колеблива, но въпреки всичко има силни моменти. Не са малко филмите за смъртта, но  този е по-различен от повечето такива. През целия филм погледа на Вендерс е врязън в смъртта, но точно покрай нея изъква животът. Отново германица показва почитта си към фотографията, изкуството да запечатваш моменти от живота, но този път фотосите се сблъскват и изобразителното изкуство. Въобще много силен филм, за който е трудно да се говори, камо ли да се пише. Денис Хопър, който напусна нашия свят през 2010, играе страхотно в ролята на Смъртта.

2007

3. "Ще се лее кръв" - Пол Томас Андерсън (САЩ)

Чудех се кой от двата е по-добър, но не успях да реша. Мисля, че и "Няма място за старите кучета" и "Ще се лее кръв" заслужават да са сред най-добрите за 2007 , затова ги постасвям и двата. Филмите на Братя Коен и Пол Томас Андерсън очертават силната 2007 в Американското кино. Не са много тези години, в които излизат не 1-2, а 4 много добри американски филма, без да съдържат много, много баналноста на Холивуд. Другите два са "Параноид Парк", който за мен заема второто място, и "Зодиак" на Дейвид Финчер, който мисля, че малко изостава от другите, но също заслужава внимания. Естествено и от Европейска страна, както винаги има големи филми, но не може да се класира всичко. :)

3. "Няма място за старите кучета" - Братя Коен (САЩ)

Чудех се кой от двата е по-добър, но не успях да реша. Мисля, че и "Няма място за старите кучета" и "Ще се лее кръв" заслужават да са сред най-добрите за 2007 , затова ги постасвям и двата. Филмите на Братя Коен и Пол Томас Андерсън очертават силната 2007 в Американското кино. Не са много тези години, в които излизат не 1-2, а 4 много добри американски филма, без да съдържат много, много баналноста на Холивуд. Другите два са "Параноид Парк", който за мен заема второто място, и "Зодиак" на Дейвид Финчер, който мисля, че малко изостава от другите, но също заслужава внимания. Естествено и от Европейска страна, както винаги има големи филми, но не може да се класира всичко. :)

2. "Paranoid Park" - Гус Ван Сант (САЩ)

"Параноид Парк". Нека има още от "поета"Гус Ван Сант. Не мога да се наситя на красотата в кадрите. Движението на камерата. Историята е страхотна, по романа на Блейк Нелсън. Но това са две напълно различни произведения на изкуството. Филма е за хора, които обичат да се вглеждат в света и хората в него. Още един филм, за който думите са излишни.

1. "4 месеца, 3 седмици и 2 дни" - Кристиан Мингиу (Румъния) 

Това е най-добрият филм за 2007 година, а именно Румънския "4 месеца, 3 седмици и 2 дни". Просто гениален. Творбата на Кристиан Миниу заслужено взе "Златната палма" в Кан, натривайки носа на всички високобюджетни продукции, показвай за пореден път, че не е нужно да имаш милиони, за да направиш шедьовър. Символиката по Балкански брутална. Актьорите ..... Режисурата .....Кинематографията..... Всичко е изпипано до последния детайл. Въобще чувствам, че думите са излишни ... А когато не можеш да опишеш това, което виждаш на екрана с думи, то тогава това е истиско кино майсторство.

2006

3. "Вавилон" - Алеханро Гонзалез Иняриту (Мексико...)

2. "Науката за съня" - Мишел Гондри (Франция)

1."Syndromes and a Century" - Апичатпонг Веерестхакул (Тайланд)

2005

3. "Капоти" - Беннет Милър (САЩ)

Филм проследяващ част от биографията на прочутия писател Труман Капоти. Тъмен и тежък филм със запомнящ се завършек. В главната роля е Филип Хофман, който се справя повече от блестящо.

2. "Cache" - Михаел Ханеке (Франция, Австрия)

Страхотен съспенс последван от една от най-бруталните и неочаквани сцени в киното. Безкомпромисен филм на Ханеке, който за пореден път ще истормози до краен предел седналите в удобните столове с пуканки в ръка. Михаел Ханеке е голям творец и заслужава повече от два реда тук (както всички филми на десетилетието).  И за накрая, никога не знаеш кой и кога те снима!

1. "Последни дни" - Гус Ван Сант (САЩ)

Брилянтен. Кой каквото ще да говори, третият филм на Сант от трилогията на смъртта за мен е филма на 2005.  Нека критици и тези, които са свикнали да гледат Батман, огромни горили и 40 годишни девственици (от мъжки пол) да се присмиват, докато голямото кино минава покрай тях. Искам само да кажа тези неща : шизофринично дрънчене на часовници и два кадъра в един. Само за хора, които виждат!

2004

3. "Oldboy" - Чан-Уук Прак (Южна Корея)

Няма как да не сложа корейския трълър (и не само), който заплени Куентин Тарантино до такава степен, че той поиска да му даде "Златната палма". Филм, който те държи в напрежение до самия край. Брутални сцени, изпипани да минимума, Вивалди и големи табу теми за нашето общество. 

2. "Тропическа епидемия" - Апичатпонг Веересетхакул (Тайланд)

Винаги, когато се представя нещо новаторско на фестивала в Кан, то се посреща както с дюдюкания, така и с аплодисманти. Така е и при филма на тайландския режисьор със странно име, който феновете наричат просто Джо. Филм от новата вълна в киното. Вълна на разхлабената сюжетна конструкция, наблягаща повече на чувства и настроения. Чисто кино. 

1. "Блясъкът на чистия ум" - Мишел Гондри (Франция, САЩ)

Романтична приказка за силата на любовта, дори тогава, когато си мислиш, че си я изгубил безвъзвратно. Най-хубавото е, че няма и капка холивудска боза в този наистина истински филм. Заслужено е първото му място за 2004-та.

 

2003

3. "21 грама" - Алехандро Гонзалез Иняриту (Мексико)

Втория филм на мексиканския новатор е труден за коментиране, поради силата на своите образи и емоциите, които бликат от него. Просто трябва да се гледа.

2. "Реката на тайните" - Клин Иистулд (САЩ)

Клинт за пореден път доказва, че освен актьор е и изключителен режисьор. Този трилър не те оставя да изпуснеш дъх от началото до края. Невероятна актьорска игра на Шон Пен и Тим Робинс, пък и другите не им отстъпват с нищо. Филм за страхът от чудовещата вътре в нас, за гнева, скръпта и трагедиите в живота.

1. "Догвил" - Ларс фон Триер (Дания)

Има някои творци за, които не се говори, защото думите изглеждат незначителни. Ларс фон Триер е един от тях. За "Догвил" може да се говори с дни и казаното ще е малко. Той сам говори за себе си.

1. "Слон" - Гус Ван Сант (САЩ)

Поезията на Ван Сант те грабва още с първия кадър и не те пуска докато не го видиш отново на края на филма. Непрофесионални актьори, малък бюджет и един лист сценарий - това е гениалноста. Един от най-добрите филми правени някога. Втора част от трилогия за смъртта. Медитацията продължава. За някои е много трудно да гледат филма, както самата медитация е трудна докато не изпаднеш в покой. Това трябва да направиш, когато гледаш филмите на Сант, отпускаш се и наблюдаваш. Като воайор камерата на твореца те води след всеки участник в събитията. Филма не е лек, не може да очакваш нирвана на края, не е толкова лесно.

2002

3."Симпатия за г-х Отмъщение" - Чан-Уук Парк

За мен лично най-добрия филм от трилогията на отмъщението на Парк. Едно извънземно момче със зелена коса. Един баща загубил всичко. Филмът задава толкова много лично морални въпроси. Няма как да не симпатизираш на почти всички герои и същевременно да се отвратиш от тяхното сляпо отмъщения. Сериозен филм, с малко диалог, малко музика, филм, който въздейства визуално така както трябва да прави истинското кино изкуство . И най-бруталнта сцена на групово масторбиране ... 

2. "Говори с нея" - Педро Алмодовар (Испания)

Трудно е да се пише за такива големи филми. Трагедия за любовта в различните й форми. Този филм е толкова брилянтен, че някои хора така и не разбират, че главната героиня изживява три живота.

1. "Джери" - Гус Ван Сант (САЩ)

Това е едно сериозно произведение, даващо началото на съвсем нов жанр във филмовото изкуство(затова му принадлежи първото място за 2002). Първия филм от трилогия за смъртта на Ван Сант те принася в пустинята. Дълги непрекъснати сцени, минимален диалог и невероятно красиви природни гледки. Медитация над живота и смърта. 

2001

3."Невероятната съдба на Амели Пулен" - Жан-Пиер Жоне (Франция)

Съвременна приказка за духа. Филм,  който радва, дава надежда за светло бъдеще и показва, че мечтите се сбъдват, когато се бориш за тях. Страхотната кинематография допринася за всичко това .

2. "Човекът, който не беше там" - Братя Коен (САЩ)

Дългоочаквано завръщане на братята Коен. Тъмен нео-ноар и извънземни. Много подценен филм на американското дуо и може би една от най-сериозните им творби, която заслужава повече внимание от публиката. Страхотна кинематография и актьорска игра. Филм за необикновени неща, които се случват на обикновени хора и обратното. Във всеки случай, ако човек много приказва няма да види филма.

1. "Пианистката" - Михаел Ханеке (Франция, Австрия)

Брутален, шокиращ, жесток и може би, напълно реален. Няма по-добри думи да се опише поредната гениална лента Ханеке. Бетовен, Бах, мазохистично рязане на интимни части, използвани кърпи сперма и повръщано. Но не за това става въпрос...   

2000 

"Танцьорка в мрака" е най-добрият филм за 2000 година, може би дори най-добрия филм в историята на киното, според мое мнение. Затова през 2000 година няма да класирам нито един друг филм, понеже ще изглеждат слаби на фона на шедьовъра на Ларс фон Триер. По-нататък думите са излишни.