В понеделник посетих Панорамата на българските режисьори в кино Одеон. Вечерта беше посветена на последния филм на Иван Черкелов "Раци". Така ... от много време исках да видя този филм, защото бях останал очарован от предния филм на режисьора "Обърната елха", който впечатлява със страхотната си режисура и сценарий. Най-хубаво е да седнеш да гледаш филм без да очакваш нищо, просто да седнеш и да се насладиш, или издразниш, зависи от филма. Аз отидох без да знам какво да очаквам, просто знаех, че режисурата ще е добра - такава е.
Страхотен филм, невероятен, гениален ... сценарий, режисура, актьорска игра, кинемтография - перфектни. Безспорно едно от най-добрите произведения на българското кино, не за последните еди колко си години, а като цяло.
В първата сцена сме под водата, до камъните на речното дъно, между които бавно изплува един рак. Привлечен от примамката, той се вкопчва в нея сляпо. Под бавна класическа музика ракът започва да се издига нагоре, нагоре, стиснал здраво в щъпки примамката и тъкмо музиката да достигне своята кулминация, тя е прекъсната от силното бучене на реката и ракът пада в коритото при останалите обречени на смърт негови братя. Двамата главни герои ловят раци под моста, а над главите им минава влак(живота). По късно те ще се качат на влака, за една страхотна сцена на откровения сред карасивата природа.
Още от самото начало Черкелов плавно ни вкарва в тягосната, носталгична и същевременно красива отмосфера на филма, която няма да намали своята сила до самия край, когато екрана ще изгори за да се появят финалните надписи. Само в първите 10 минути на филма, ще чуем 3 пъти Дунавското хоро, което бива изиграно от героя на Валери Йорданов, не като хоро, а като рок песен. Трима са и героите в тази сцена.
Ако някои отиде да гледа филма заради мафиотската нишка в него, ще остане разочарован. Филма не е мафиотски, филма е за простите хора и простите неща в живота, които носят повече радост и щастие от колкото някои си мислят. Това е показано кристално ясно в сцената, в която Дебелия (Валери Йорданов) туко що станал от сън, с чаша кафе и цигара в уста стои и наблюдава как Доката (Филип Аврамов) боядисва стена в къщата плавно и без нерви, като човек който се наслаждава на това. На фона на бавна музика от старото радио Дебелия казва : -Ех, цял живот може да искараме така. Аз да пуша, а ти да поядисваш някаква стена.
Иначе мафиотската страна на филма в лицата на Рангел Вълчанов и Николай Урумов е по Кафкенски гродестна и абсурдна, стигаща чак до идеотизъм. Белокоси мъже, пиещи бира в чаши за шампаснко и играещи си с малки модели на автомобили ... и едно прасе вързано за българското знаме. 
Актьорската игра е великолепна. Режисьора успява да вкара няколко прочувствени монолози, без да дразни по никакъв начин зрителя. Красивата природа е вмъкната по перфектен начин. Искам да обележа невероятната игра на Слава Дойчева като Малинка (бременната жена на Дебелия). Тя за втори път доказва, че не е задължително да си професионална актриса за да имаш силно влияние на екрана. Особенно красива е единствената любовна сцена между нея и Валери Йорданов, в която той и рецитира стихче, което е измислил в банята. (Любовта между двамта не е показана физически). Въобще останаха ми много любими сцени от този филм, като тази с котлона, но няма да вкарвам повече спойлери.
В заключение, това е филм, който е златно килче не само в Българската, но и световната филмотека.
Иван Черкелов
